Занаятът.
Преди да стане дреха, вълната минава през много ръце. Така е работена в българския дом, стъпка по стъпка.
От руното до изделието.
Овце и вълна
Руното се стриже веднъж в годината, по Гергьовден или по Илинден. Пролетната вълна е по-качествена. В планината каракачанската овца дава дълъг, здрав косъм.
Пране и сортиране
Вълната престоява в топла, не гореща вода в дървени копани, докато паднат бодлите и мазнината. Пере се на реката и се суши по камъни и покриви. Дългата мека „власата“ вълна се отделя за основа и за чорапи, по-късата за вътък.
Предене
Вълната се разчепква на ръка и се влачи на дарак на меки пласи. После се преде на хурка и вретено. Родопчанката преде права, с хурката, забита в земята.
Боядисване
До края на XIX век преждата се багри с растения: кърмъз и риган за червено, орехови черупки за кафяво, бъз и осен за черно, листа на орех за зелено. Рецептите пази най-възрастната жена в семейството.
Тъкане
На стана основата и вътъкът се преплитат нишка по нишка. При родопското одеяло тъкачката набива нишките три-четири пъти, затова ръчното одеяло е по-пухкаво, меко и плътно.
Плетене
Чорапите се плетат от дългата власата вълна, която е най-здрава. Подсилената пета ги пази там, където се износват първо.
Плъстене
С вода, топлина и движение влакната се сбиват в плътен плат. Така е правена и най-старата вълнена черга, бялата „тупана“ черга.
Шиене и довършване
Накрая платът се кроява и ушива на ръка. Пончото получава качулка и колан, обувките кожа и гъвкава подметка. Затова две изделия никога не са напълно еднакви.
Седянка.
Чепкането, влаченето и преденето често са ставали заедно. Жените се събирали, всяка със своя дарак или хурка, работели на равни дялове и пеели. Помощта не се плащала: връщала се с помощ.
Занаятът днес.
Изделията на BulgarianWool се правят от естествена вълна и на ръка. Малките разлики в шарката и цвета не са дефект: те са следата на ръката, която ги е направила.
- Естествена овча вълна
- Ръчна изработка
- Родопско одеяло, тъкано, не печатано