ТЪКАНЕ

Тъкачеството е метод за обработка на различни видове тъкани. Той датира още от вековете преди Христа. Българите са наследили този занаят от предците си, а по-точно от траки, славяни и прабългари. Най-вероятно тъкачеството се е появило благодарение на скотовъдството. В миналото във всяка българска къща станът за тъкане е присъствал, като символ, а самият занаят се е предавал от поколение на поколение – от баба на майка и на дъщеря. Когато момичетата стигнели определена възраст те започват да изработват своите тъкани изделия. Тъкани изделия са били част от бита и културата на хората в миналото и те показват ясно техният начин на живот.

Вълната е един от основните материали, които тъкачките използват. Тя се багри с най-различни багрила от животински и растителен произход. Доста често се налага тъкачките да подготвят материал преди той да бъде изтъкан. Това е много важно, защото всяка тъкан има различни качества, които зависят от пресукаността, пухкавостта и дебелината на материала.

Самото тъкачество се извършва на стан – вертикален или хоризонтален. Най-разпространеният и използван домашен стан обаче е хоризонталния. Той представлява две дървени рамки, на които се слагат две прави кръгли дърва. На задното се навива основата, а на предното това, което се натъкава. За рамката също така се прикрепят нищелките ( те дърпат нагоре и надолу нишките на основата и заплитат втъканите нишки) и ваталото (част със зъбци, между които се прокарва основната нишка). Още един главен елемент от стана е совалката, на която се навива преждата, с която се тъче. Тъканите изделия най-често символизират част от бита на човека и имат различна обредност.

Методи за обработка на вълната

Плъстене

“Плъстенето на вълна” е много древен обичай с напълно неясен произход. Нито един народ не може да твърди, че е измислен от него, защото в миналото нуждата на древния човек при номадския суров начин на оцеляване го е принудила, без познание по химия да открие сплъстяването на вълнените нишки за направата на първите облекла, първите домове, първото изкуство. Чрез този занаят могат да се изработват най-различни предмети и пособия.

При българите този занаят се е наложил като традиция, а най-ранните сведения за неговото използване са от X – XI в. Тъй като вълната е била една от основните тъкани в живота на българите в миналото, те са използвали най-различни занаяти, свързани с обработването и. Самите плъсти имат топлоизолационни и влагоустойчиви свойства и поради тази причина българите са ги употребявали за постелки, за езда на коне без седло и за строеж на палатки при походи. Вълната задържа въздух и при валежи водата се стича по нея, а дори и да се намокри много бързо се отцежда и изсъхва. А знаете ли какво всъщност е представлявало “плъстене на вълната” или още наречено “плъсти”? “Плъстите” представляват материя, която е произведена от обработена овча вълна чрез определена техника. Едноцветни или предварително оцветени влакна се нареждат едно до друго или едно над друго, плъстят се, а за слепването им се използват сапун, вода и топлина.

Методи за обработка на вълната

Процес на изработване на “плъстите”

Самото изработването на “плъстите” се нарича “валяне”. За да се получи този процес, се сковава “одър” от дъски, който се поставя върху четири забити кола. Първият етап от обработката на вълната е изпирането – залива се с топла вода, за да се изчистят мазнините по нея. След това се изсушава и се разделя на различни парчета с различно качество. След това вълната се боядисва в различни цветове, като за бои се използват най-различни видове растения. Процесът се изпълнява в големи глинени съдове, в които се слага вълната, залива се с хладка вода, поставят се багрилата-растения и съдовете се заравят в непрегоряла тор, за да постоят няколко дни на постоянна температура. След това боядисаната вълна се разчепква и развлачва и се подреждат за приготвянето на “плъстите”.

Изделията направени от “плъсти” дават много голяма възможност за творчество. При тъканите от предени влакна трябва да се съобразяваме с посоката на нишките, но при “плъстите” това изобщо не е необходимо. Те могат да се слагат в най-различни посоки, като в този случаи цветовете се преливат или припокриват. Поради тази причина могат да бъдат изработени най-различни видове продукти с различна форма и изображение. Плъстенето на вълна може да бъде разделено на два основни вида – сухо плъстене чрез иглонабиване и мокро плъстене.

Методи за обработка на вълната

Сухо плъстене чрез иглонабиване
Методи за обработка на вълната

При този вид метод най-важен е видът на иглата, която се използва за обработване на вълната. Тя има малки зъбци, които са насочени в една посока. Когато се намушква в самата вълна, тя избутва влакната навътре, а не навън. По този начин се набиват едно в друго, за да стане връзката им много здрава. Колкото повече пъти се бодне самата вълна, толкова повече самите влакна се сплъстяват и превръщат вълната в твърдо плъстено изделие. Тъй като самият процес изисква повече време и повече пробождания е нужна подложка от пяна, която хем предпазва иглите от счупване, хем служи за твърда работна повърхност. Трябва да се има предвид, че иглите са много крехки и се чупят лесно, ако се използват неправилно. Иглата трябва да се набожда по един и същи начин под един определен ъгъл, ако самата игла не влиза лесно не трябва да се прилага натиск.
Мокро плъстене
Методи за обработка на вълната

Хубаво трябва да се намокри вълната с разтворен сапун във вода. При плъстенето вълната никога не се реже с ножица, тъй като се развалят самите нишки.