Вълната е един от основните материали, които тъкачките използват. Тя се багри с най-различни багрила от животински и растителен произход. Доста често се налага тъкачките да подготвят материал преди той да бъде изтъкан. Това е много важно, защото всяка тъкан има различни качества, които зависят от пресукаността, пухкавостта и дебелината на материала.
Самото тъкачество се извършва на стан – вертикален или хоризонтален. Най-разпространеният и използван домашен стан обаче е хоризонталния. Той представлява две дървени рамки, на които се слагат две прави кръгли дърва. На задното се навива основата, а на предното това, което се натъкава. За рамката също така се прикрепят нищелките ( те дърпат нагоре и надолу нишките на основата и заплитат втъканите нишки) и ваталото (част със зъбци, между които се прокарва основната нишка). Още един главен елемент от стана е совалката, на която се навива преждата, с която се тъче. Тъканите изделия най-често символизират част от бита на човека и имат различна обредност.
При българите този занаят се е наложил като традиция, а най-ранните сведения за неговото използване са от X – XI в. Тъй като вълната е била една от основните тъкани в живота на българите в миналото, те са използвали най-различни занаяти, свързани с обработването и. Самите плъсти имат топлоизолационни и влагоустойчиви свойства и поради тази причина българите са ги употребявали за постелки, за езда на коне без седло и за строеж на палатки при походи. Вълната задържа въздух и при валежи водата се стича по нея, а дори и да се намокри много бързо се отцежда и изсъхва. А знаете ли какво всъщност е представлявало “плъстене на вълната” или още наречено “плъсти”? “Плъстите” представляват материя, която е произведена от обработена овча вълна чрез определена техника. Едноцветни или предварително оцветени влакна се нареждат едно до друго или едно над друго, плъстят се, а за слепването им се използват сапун, вода и топлина.
Изделията направени от “плъсти” дават много голяма възможност за творчество. При тъканите от предени влакна трябва да се съобразяваме с посоката на нишките, но при “плъстите” това изобщо не е необходимо. Те могат да се слагат в най-различни посоки, като в този случаи цветовете се преливат или припокриват. Поради тази причина могат да бъдат изработени най-различни видове продукти с различна форма и изображение. Плъстенето на вълна може да бъде разделено на два основни вида – сухо плъстене чрез иглонабиване и мокро плъстене.
